Защо никога не трябва да е "просто работа"?

Защо никога не трябва да е "просто работа"?

<p>Докато разработваме и работим върху нашия проект, се срещаме и говорим<span class="Apple-converted-space">  </span>с много хора за различни и интересни неща, които искам да споделям с вас занапред и се надявам да ви бъдат полезни.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Това, което ме мотивира да напиша тази публикация, е нещо, което срещах много често, докато говорих с много и различни хора, репликата – „Това е просто работа.“ И дори да не я чувах директно, при много хора се усещаше същото отношение. Учудването за мен е огромно и не само защото създавам проект, свързан с работата, а защото винаги съм вярвал, че работата те характеризира като човек и то не само мечтаната работа, а всяко време, което си отделил през живота си за: „Временна работа.“, „Докато намеря нещо по-добро.“, „Сега ми трябват спешно пари“, „Аз само за парите съм там“ и прочие.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Всяка работа, време, които си отделил да правиш нещо, оставят траен и съществен отпечатък върху израстването ни като хора и това независимо от обстоятелствата може да бъде с полезни и положителни последствия и разбира се с негативни, затова не можем и не трябва да я приемаме просто като работа. <span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Преди известно време говорих с едно момиче, страхотен специалист в областта си, която работи в голяма компания със страхотен имидж като работодател. Докато ѝ обяснявах идеята и мисията на нашия проект, а именно точното съвпадение, за което ще пиша много занапред, тя каза: „Ама това е просто работа и хората гледат да изкарат някакви пари“. Учудването за мен беше огромно, защото дотогава смятах, че такива мисли са присъщи на така наречените ниско квалифицирани хора, определение от което твърдо се твърдо се разграничавам и твърдя, че всички хора имат своята квалификация, просто трябва да намерят подходящото място да я приложат.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Докато си говорехме, аз я помолих да ми даде пример за „ просто работа“<span class="Apple-converted-space">  </span>и тя веднага ми каза два: „Аз съм<span class="Apple-converted-space">  </span>току що завършил адвокат и никой не иска да ме наеме<span class="Apple-converted-space">  </span>в адвокатска кантора, защото нямам опит и се налага да търся „просто работа“, за да изкарам пари“; и другият пример беше: „Аз съм човек, който нищо не може да прави, и трябва да намеря някаква работа, просто да осигуря прехраната си“.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Моят отговор беше мигновен, представете<span class="Apple-converted-space">  </span>си този адвокат<span class="Apple-converted-space">  </span>с немалко години следване, практика и сега му се налага да работи „просто работа“, за да изкара прехраната си. И решава, че ще работи като сервитьор или нещо подобно. Започва да търси и пуска автобиографии навсякъде и започват интервюта и не след дълго започва работа като сервитьор.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Нека да опишем малко този млад адвокат, като всеки от нас и той има определени интереси, виждания и ценности. Харесва съвременна поп музика, облича се дънки и тениска, социално отговорен човек и т.н., но започва работа в заведение с народна музика, с наложени цялостни униформи и по-стриктни работни взаимоотношения. Разбира се това няма да доведе до нищо друго<span class="Apple-converted-space">  </span>в<span class="Apple-converted-space">  </span>мисълта на нашия адвокат освен, че това е „просто временна работа“ и е там само за парите, докато намери мечтаната работа. В този случай наистина на човек не му остава нищо друго, освен да вярва, че това е просто работа. <span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Представете си малко по-различен сценарий: нашият герой започва да си търси работа като сервитьор, но знае, че да попадне на правилното място, дори и като сервитьор, той трябва да разгледа, да се запознае и да осъществи някаква комуникация с работодателя още преди да изпрати автобиография за кандидатстване. По този начин той отсява множеството предложения до няколко, които съвпадат най-много с неговите виждания – заведение с поп музика, колегите са с дънки и тениски на работа, графиците са гъвкави, екипът е от млади хора, дори някои от тях са студенти по право. Започва работа в едно от тези заведения и тогава неговото развитие и виждания ще са по-различни от първия вариант.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Всяко време и всяка работа крият своите възможности за развитие,<span class="Apple-converted-space">  </span>дори да си юрист, който работи като сервитьор, можеш да надградиш себе си, но това трябва да е в правилното място за теб.<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Откъде си сигурен, че някой клиент няма да е следващият ти партньор в адвокатска кантора, че собственикът няма контакти в бранша, че няма да научиш нещо специфично за сферата на ресторантьорството и да си полезен на клиент от бранша, има още много примери в тази насока.<span class="Apple-converted-space">     </span></p><p>Времето е най-ценният ресурс, с който разполагаме, и Ви умолявам не го прахосвайте с „просто работа“<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p>Пламен Янев</p><p>Съосновател Works.bg<span class="Apple-converted-space"> </span></p><p><br class="Apple-interchange-newline"></p>